Най-често срещаният пиърсинг е този на меката част на ухото. Сред професионалистите той е известен като „лоуб“ пиърсинг и е най-лесното за пробиване място по тялото. Много от жените носят обици и прибягват до тази манипулация. Както се казва – красотата иска жертви. Процедурата може да се извърши с пистолет за пробиване или с хирургическа игла. След това се налага около месец и половина да се носят медицински обеци, докато мястото зарасне.
Напоследък все по-често е разширяването на една дупка, наричано „флеш“. Това става постепенно и по малко, като тази операция е необратима. Друго често пробивано място на ухото е хрущялът. Пиърсинг „хеликс“ се нарича този на високата част на хрущяла на ухото. Задължително е да бъде направен с хирургическа игла и с него трябва много да се внимава, защото разраняването може да доведе до един доста грозен и болезнен белег.
„Флеш“
Хрущялът, пробит в горната част на ухото, е по-опасен от традиционното пробиване на ухото – предупреждават лекарите. Факт е, че в случай на пробит хрущял рискът от настъпване на неприятна инфекция, която не реагира на популярните антибиотици, се увеличава няколко пъти. Вестникът на Американската медицинска асоциация докладва за броя и степента на инфекциите, причинени от бактерии като Pseudomonas aeruginosa в щата Орегон.
„Инфекциите установени в щата Орегон са били провокирани от пробиването на ушния хрущял, което се извършва с помощта на стандартен пистолет” – обяснява в интервю водещият автор на изследването Уилям Кин. Между другото, преди известно време е било забранено използването на пистолет за пробиването на хрущяла и с оглед максималната безопасност се е препоръчвало той да бъде заменен от игла или усъвършенстван модел пистолет, който по-малко травмира ушния хрущял.
Експертите обясняват, че е необходимо да се спазват установените правила за безопасност при пробождане на ушите, преди всичко, защото хрущялът няма собствено кръвоснабдяване. Следователно, ако инфекцията се развие от бактерии, които по някакъв начин са попаднали в пистолета, антибиотиците, които най-често се предписват в такива случаи, може да не са ефективни, защото кръвта просто не може да прехвърли лекарството в зоната на действие.
„Инфекцията, която настъпва в хрущяла, е причинена от бактерията Pseudomonas. И всички хора, които са преживели инфекция в Орегон, първо са били лекувани с антибиотици, които не могат да се справят с този тип бактерии“ – обяснява Уилям Кийн. За бактерията са необходими по-силни антибиотици, които не са одобрени за деца, така че лекарите са много склонни да не ги препоръчват.
Това проучване подчертава значението на процедурата за пиърсинг при стерилни условия. Това означава, че винаги е по-добре да се направи пробиване в лекарски кабинет, а не в Търговския център или, да речем, по време на панаира през почивните дни.
Важно е, че Pseudomonas инфекцията обикновено се проявява не веднага, а след няколко седмици или дори месеци след манипулацията. И въпреки че не е животозастрашаващо, може да е козметично увреждащо, ако не се потърси медицинска помощ навреме. Проблемът е, че всичко това може да предизвика разрушаване на хрущяла, което на свой ред увеличава риска от хирургично отстраняване.
