Козметиката се появява толква отдавна, колкото и самият човек. Предполага се, че хората, които са живели в Каменната ера, са използвали гребена, правели са си татуировки и са се гримирали с помощта на естествени цветове. Преди всичко, те не са го правили, за да станат по-красиви. Древните жители искрено са вярвали, че един ярък грим ще ги предпази от зли духове и ще предотврати развитието на опасни болести. Оттогава, причините, които принуждавали жените и мъжете да рисуват лицата си, естествено са се изменили, както с времето се е променяла и модата на макиажа.
Едно нещо обаче останало непроменено – желанието на хората да изглеждат по-добре.
„Смесете бяла глина, заквасена сметана, лимонов сок и мед в равни пропорции (една чаена лъжичка). Нанесете маската за лице за 15-20 минути. Измийте първо с топла, след това със студена вода. Тази маска не само прави кожата мека и еластична, но и я почиства и избелва.“ Това е една от тайните на красотата на Клеопатра. Царицата напълно усвоила изкуството за удължаване на младостта. Но не само, защото Клеопатра обичала да се гримира с козметика, много египтяни прибягвали до грима, за да станат по-млади и по-хубави.
По време на разкопки в Египет археолозите открили първите компоненти на декоративната козметика – бои от антимон, сажди за клепачи, кремове и тамян. В пирамидите и гробниците са намерени много кутии и буркани с различни мазила и прахове.
Според експерти, за да се предотврати появата на побеляла коса, жителите на Древен Египет използвали маслото на черни змии, яйца от врани, както и кръвта от черни бикове. С помощта на мехлеми от риба и лъвска мазнина, прахове от магарешки копита, те укрепвали косата. Солите от олово, съдържащи се в черната боя за очи, се считат за отлично средство за стимулиране на имунната система, защото повишават устойчивостта на тялото към очни и кожни заболявания. Клеопатра използвала козметични продукти като авокадо, дюля, бадеми, маслини и сусамово масло, кайсии, мед, билки, глина и мляко.
Между другото, любовта на египтяните към козметиката била много силна. Дори свещени животни в храмовете били нарисувани с кръгове около очите с фосфоресциращи бои, а статуите рисували с ярки очи, запълвайки ириса с прозрачен кварцит.
От Египет козметиката прониква в Гърция и после в Рим. Гърците особено ценяли красиво лице и фигура. Жителите на Елада използват боб като пудра, тушът за мигли е от сажди. Струва си да се отбележи, че именно в Древна Гърция се появила специална професия – козметик. Хората, които имали козметични проблеми се обръщали към него.
Истинският разцвет на изкуството за красота е в Древния Рим.
Известните поети Овидий и Хораций в своите произведения разказват за козметични рецепти и трикове, до които често са прибягвали римляните, за да подобрят и поддържат своята красота. Така че, за маскиране на възрастовите промени се използва специален грим: прах, руж, кремове. Съпругата на император Нерон непрекъснато се къпела в магарешко мляко, защото тази процедура правела кожата й мека и свежа.
За разлика от жителите на Древен Египет, Гърция и Рим, представителите на Средновековна Европа не приветствали използването на козметика. Освен това, загрижеността на жените за тяхната красота била смятана за порочно занимание. В редки случаи, само благородни хора, за да прикрият неприятна миризма от неумитото си тяло, използвали парфюм с много силни аромати.
Но това далеч не е всичко, към което прибягвали жените през Средновековието, само и само да бъдат красиви.
Сеньора Теофана изобретила избелваща пудра, в чиито състав влизало малко количество арсен. Тя предупреждавала своите клиентки, че трябва да използват пестеливо пудрата, например когато искали да съблазнят някой мъж. Но много от жените не слушали съветите й и нерядко умирали, заради арсена, който, макар и в неголеми количества, е отровен.
Годините отминавали и красотата отново била на почит. Въпреки това, принципите на грима до края на Средновековието все още не се променят. Според италианския философ и теолог Томас Аквински, една жена трябва да бъде гримирана, за да се хареса на съпруга си, което ще го спаси от грях на прелюбодейство. Но в същото време, тя не трябва да пресича границата на допустимото и да не изкушава друг човек, като го съблазнява с красотата си.
Дамите от висшите съсловия специално избелвали лицето, защото се смятало, че руменината и загорялата кожа са признак на бедност и разврат.
За да постигнат аристократична бледност, жените търкали лицето, врата и гърдите със соли от олово и живак. Тогава те не са знаели, че тези химически вещества се натрупват в бъбреците и отравят организма, а кожата се състарява три пъти по-бързо.
Специално внимание трябва да се обърне на японските жени. Заради красотата, те бръснели веждите си и плътно рисували две черти с черно мастило. Също така, жителите на Земята на изгряващото слънце се избелвали, покривайки всички ожулвания, родилни петна по лицето и гърдите, ярко рисували устните си и поръсвали косата си със сок от алое, за да я накарат да заблести. Омъжените жени покривали зъбите си с черен лак, като по този начин съобщавали за статута си.
Невъзможно е да не споменем и мъжете, те си залепвали фалшиви мустаци, бръснели челото си и си правели различни прически.
В древен Китай мъжете пускали дълги коси и ги заплитали на плитка. Що се отнася до жените, на петгодишна възраст на тях им бинтовали стъпалата, за да не порастват.
Китайските жени избелвали лицата си, удължавали веждите си, а ноктите си боядисвали в червено.
