След пътувания е нужно да се задържим на родна земя, за да осмислим преживяното. Това лято имах щастливата възможност в рамките на месец да посетя градове, за които бях чувала и да се върна на места, които, малко или много, бяха избледнели в съзнанието ми.
Пътуването е хубаво. Хубаво е да срещаш непознати хора, които те обогатяват и хубави са също надеждите ти, че и ти си им дал по нещичко. Имах щастието да се среща с хора на моята възраст от различни държави. Да разбера начина им на мислене и да се запозная с ценностната им система. Да се чувстваш обединен с Европа е прекрасно и го пожелавам на онези, които все още не са се докоснали до него истински. (Побързайте!) Не знам как се пише пътепис и дали този есеистичен опит може да се назове така, но ще се опитам да напиша личните си впечатления за един от най-красивите чешки(а защо не и европейски?) градове.
Бърно. Има нещо изключително аристократично в малките улички, пълни с жилищни сгради, кафенета и ресторанти. Примамва те отсъствието на свободни места, казваш си: „Сигурно е хубаво, много хора са седнали тук.” В нашия случай (заедно с Йорданка Атанасова, приятелката, с която споделих това пътуване) в почивката между лекциите по нидерландски си взимаш “Cappuccino to go”, но го изпиваш още в кафенето, за да използваш интернета (все пак някой в България те мисли).
След лекции в Масариковия университет трамваят ще те отведе до истинския чешки дух, съсредоточен в сърцето на града. Разходката започва от паметника на наистина смешния кон, където е и катедралата „Св. Тома”, а вдясно от нея, от другата страна на площада, се намира кино, чийто вход е под короните на няколко дървета. На това място с Дани разбрахме оценките си по португалска литература, а после радостни влязохме в залата, за да гледаме с чуждестранните ни колеги една леко мрачна холандска комедия.
След киното (ако си се отбил там), можеш да свиеш вляво по трамвайната линия. Улицата постепенно ще се разшири (от лявата ти страна остава катедралата „Св. Якуб”) и пред погледа ти ще се разкрие най-големият площад. На него ще откриеш красив фонтан. Можеш и да хапнеш сладолед, и да седнеш под водните пръски на шезлонг, предоставен от кафенето. Ще те заинтригува черната тръба – астрономически часовник е. Там се намира и едно от американските посолства – McDonald’s.
Заизкачвай се по стръмните улички – дом на прозорци, от които висят пъстри цветя. Мъничките павета ще те отведат до офиса за туристическа информация. И, когато влезеш в безистена, не се стряскай от крокодила, висящ над главата ти, но и не го подценявай – всяка легенда се базира на нещо реално.
Каквото и да напиша, няма как да скрия любимото си място, което е още по-нагоре, нагоре…
Изкачваш няколко стъпала, минаваш под малка арка, напомняща мюсюлмански стил, и тя е там. Там с цялото си величие е готическата катедрала „Св. Петър и Павел”, която с острите си върхове те кара да вярваш, че стърже небето. Сега си представи как цялата тази красота е милвана от последните лъчи на залязващото слънце. Неописуемо, нали?
После тръгни по пътя, очертан от светлината и ще се озовеш в парк, приличен на тераса, където се издига обелиск в чест на Франц I. Мястото е осеяно с пейки. Седни и през тъмните стъкла поеми последния за деня слънчев поздрав. С доза късмет, в небето ще видиш как плува туристически балон.
Ще си позволя да завърша с един съвет: ако в един от дните, които прекарваш в Бърно, вали, вдигни чадъра, за да съзреш готиката, извисяваща се на хълма. Просто, за да знаеш, че това е истина, а не кино ефект или литературна измислица.
