Ейдриан Макдоналд използва фотографията, за да изпраща чрез нея съобщения, за които се надява, че могат да отговорят на житейските въпроси, които човечеството си задава. Повечето от снимките му са вдъхновени от реални събития, други изникват като идея случайно.
Защо трябва да умрем?
Умираме, защото сме се родили. В противен случай на Земята нямаше да има нужда от раждане – трябва да умрем, за да дадем ред на друг да живее. Невъзможно е да бъдем безсмъртни същества в свят, изпълнен със смъртност – страданието, което бихме изпитвали, щеше да е неописуемо. Тук сме, за да играем, а част от тази игра е непрестанното ни изумление от чудесата в света. Колко би продължила тази почуда? Колко време ще мине, докато всичко в този свят ни омръзне и започнем да губим желание за игра? Ако бяхме безсмъртни, в един момент всичко наоколо щеше да ни стане безразлично и щяхме да изпитваме желание за нещо ново. В този случай хипотетичният сценарий, в който не умираме, отговаря на въпроса ни защо трябва да умрем.
Имам ли достатъчно време, за да постигна целите си?
Представете си, че се намирате на състезателната линия в началото на живота. Започвате да бягате към целта, но в един момент се изморявате и спирате за почивка. Тогава треньорът ви, метафора на „обществото“ крещи към вас: „Хей, ставай, продължавай!“ или може би „Предай се, не си заслужава!“. Тогава поглеждате напред и виждате, че сте страшно близо до целта си, остават ви 30 метра, затова продължавате да тичате. Бързате към целта, но тогава треньорът ви казва, че трябва да изминете още 200 метра. Нямате въздух, но продължавате. Защо целта става така неуловима?
Скоро тежестта е прекалено голяма, затова се предавате. Тялото ви агонизира, умирате. С последни глътни въздух поглеждате назад и виждате, че така и не сте достигнали до целите, които са били важни за вас, защото сте искали всичко. Опитвали сте се да се фокусирате върху всичко и не сте обърнали внимание на онова, за което сте копнели през цялото време.
Ако позволите на обществото да диктува целите в живота ви, ще се чувствате като че ли сте на това състезателно поле. Никога не бихте открили щастието и спокойствието. Да, имате време да постигнете целите си, но не бързайте, фокусирайте се върху вашите желания. Този момент е ваш и само вие създавате утрешния ден.
От къде идва вдъхновението?
В психологията съществува термин, познат като „transfer relationships”, където всичко е аналогия на друга привидно несвързана концепция. Можете да имате идея, която изглежда чиста и абсолютна по своята същност, но тя може и да бъде предизвикана от ужилване на пчела или звука от падащите листа, от полъха на вятъра. Това повдига въпроса дали всичко е свързано по някакъв начин в природата, а ние сме просто листата на дървото на живота?
Може би вдъхновението може да се оприличи на слънчев лъч, а нашето съзнание фотосинтезира, за да създаде прекрасни неща, ценни за живота. Независимо от какво се вдъхновявате – от природата, предметите или самия живот, помнете, че вдъхновението се случва в ума.
Кой съм аз?
Цялото страдание в живота е породено от това, че нямаме познания за самите себе си. Не знаем истината. Този въпрос е труден, защото колкото повече етикети лепим върху себе си, толкова повече се отдалечаваме от истинския въпрос. Вие сте адвокат, приятел, майка, леля? Може би сте комбинация от всички тези неща или вероятно на по-дълбоко, подсъзнателно ниво, не сте нито едно от изброените?
Истината е, че отговорът на въпроса „Кой съм?“ също така отговаря на въпроса „Каква е целта в живота ми?“ или може би целта на живота ви е да разберете кой сте. Би било прекалено трудно да откриете целта на живота си, без да познавате самите себе си.
Каква е целта на живота ми?
Целта ви е да играете. Да, като дете, защото животът е да танцуваме на красивата мелодия в сърцата ни, докато изпълнявате желанията на душата си. Слънцето грее там, където вали. Вие сте на брега, но все пак в океана. Вие сте парадокс. Лабиринт. Вие сте удивителни! Вие сте космически прах, съзвездията, вселената. Вие сте всичко и можете да бъдете всичко. Маршрутите са много, но дестинацията е една – самоусъвършенстване. Само чрез различни преживявания ще успеете да откриете целта на живота си. Играйте, докато не откриете любимата си игра.
Истинска ли е любовта и може ли да продължи вечно?
Да и да! Макар че днес всички ни карат да вярваме, че любовта е нещо загиващо, тя не е. Любовта е жива и е сред нас! Проучванията сочат, че любовта е много повече от красиво и удовлетворяващо привличане, тя е коктейл от елементи, намиращи се в нас. Нейни най-добри приятели са адреналинът, допаминът, окситоцинът и серотонинът. Любовта е истинска, но както всичко в живота, ако не се грижим за нея, тя отлита. Любовта може да продължи цял живот и сме виждали безброй примери, доказващи твърдението. Затова ценете любовта, правете компромиси, когато е необходимо и се подкрепяйте!
Как да стана най-добрата версия на себе си?
Оставете слабостите си да гладуват, поливайте силите си и бъдете брутално откровени със себе си. Ще бъде трудно в началото, но ще израснете през болката. Усъвършенстването е както красив, така и болезнен процес, но не е невъзможен.
