Матю Брайън се бори с преяждането през последните 20 години.
На 24 години бил висок 178 см и тежал 61 кг. Днес тежи 104 кг и признава, че е трудно да устои на хляба, макароните, газираните напитки и сладоледа. Матю се подлага на различни програми за отслабване ограничаващи порциите, но те не траят дълго.
Това е почти подсъзнателно. Вечерята е готова? Добре, тогава отивам за десерт. Може някой да иска само две лъжички сладолед, но аз трябва да имам цяла кутия. Не мога да спра тези мисли, казва Матю
Похапването в името на удоволствието, а не, за да оцелеем не е нищо ново.
В последните няколко години обаче, учените започват да разбират същността на това как тези определени храни – по-специално мазните и сладките всъщност променят химията на мозъка ни по начин, който кара някой от нас да консумират повече.
Учените имат сравнително ново име за такъв вид глад:
Хедонистичен глад – крещяща нужда от храна, без каквато и да е нужда от нея. Копнеж, който изпитваме, когато стомахът ни е пълен, но мозъкът ни е гладен.
И все повече експерти твърдят, че хедонистичният глад е един от основните фактори заувеличаване на затлъстяването в развитите страни по света. Особено в САЩ, където вкусните бургери и останалата нездравословна храна са евтини и в изобилие.
900w, 
300w, 
768w“ alt=“мазна храна“ width=“900″ height=“531″ />
“Фокусиране върху изобилието” представлява нов подход за разбирането на глада и покачването на теглото, казва Майкъл Лоуи, клиничен психолог в университета Drexel, който въвежда термина “хедонистичен глад” през 2007 година.
Всеки от нас похапва повече от своите енергийни нужди, което е на база любимите ни храни. И аз мисля, че този подход е оказал влияние върху лечението на затлъстяването. Определянето на това дали затлъстяването на индивида възниква основно отемоционален глад или е вроден недостатък на организма да изгаря калории, помага на докторите да изберат най-подходящите лекарства и поведенчески интервенции за лечение. казва Лоуи
# Анатомия на апетита
Учените са фокусирани върху така наречения метаболитен или хомеостатичен глад, който се задвижва от физиологичната необходимост и най-често се идентифицира с недоволството на празния стомах. Когато започнем да плуваме в собствените си мазнини или когато паднем под нормалното телесно тегло, сложна мрежа от хормони и невронни пътища в мозъка изнудват нашето чувство за глад. Когато преяждаме или качваме килограми, същата хормонална система и мозъчни вериги са склонни да задушат апетита ни.
През 1980 година учените разработват основните хормони и невронни връзки, отговорни за метаболитния глад. Те откриват, че в голяма степен това се регулира от хипоталамуса – област в мозъка, съдържаща клетки, които произвеждат коренно различни хормони.
900w, 
300w, 
768w“ alt=“хипоталамус“ width=“900″ height=“531″ />
Като много биологични механизми, тези химични сигнали са заключена мрежа от проверки и баланси. Когато приемаме повече калории, незабавно се нуждаем от това излишъкът да се складира в мастните клетки разположени по цялото тяло.
Тези клетки увеличават размера си и започват да изхвърлят големи количества хормон наречен лептин. Той преминава през кръвта към мозъка, казвайки на хипоталамуса да изпрати още хормони, които да намалят апетита и да увеличат клетъчната активност, за да изгорят допълнителни калории – изгаряйки всичко, за да се върнат обратно към баланса.
По същия начин, когато клетките в стомаха и червата ни открият наличието на храна, те отделят различни хормони, като холецистокинин и пептид YY. Тези хормони пътувайки към хипоталамуса потискат глада или действат директно върху блуждаещия нерв – дълъг, криволичещ сноп от нервни клетки, които свързват мозъка, сърцето и стомаха.
Обратно, хормона грелин се освобождава от стомаха, когато е празен и нивото на кръвната захар в кръвта е ниско. Той има обратен ефект върху хипоталамуса:
Стимулира чувството на глад.
Към края на 1990 година изследванията на мозъка и експериментите с гризачи започват да разкриват втора биологична пътека, която е в основата на процеса на храненето в името на удоволствието. Много от същите хормони, които работят в метаболния глад се включват и във втората пътека, но крайният резултат е активиране на напълно различна мозъчна област, известна като система на възнаграждението.
849w, 
300w, 
768w, 
414w, 
470w, 
640w, 
130w, 
187w“ alt=“висококалорична храна“ width=“849″ height=“565″ />
Сложната мрежа от невронни панделки се изучава предимно в контекста на наркотиците и по-скоро в натрапчивото поведение, като патологичната склонност към хазарт.
Оказва се, че прекалено сладките и мазни храни пленяват веригата за възнаграждения вмозъка по същия начин, по който го правят кокаина и хазарта.
В голяма част от еволюционното ни минало такива калорични храни били рядко срещано лакомство. Когато били на разположение тъпченето с тях било въпрос на оцеляване. Сега, когато сме заобиколени от евтина и калорична храна този инстинкт работи срещу нас.
За голяма част от нашата история за хората било предизвикателство да се хранят повече, за да избегнат глада, но за много от нас съвременния свят е заменил това с много различно предизвикателство: избягвайте да се храните повече, отколкото се нуждаете, така няма да наддавате тегло. казва Лоуи
Изследванията показват, че мозъкът започва да реагира на мазни и сладки храни, преди дори да са попаднали в устата ни. В момента, в който ястието докосне езика, вкусът изпраща сигнали до различни области на мозъка, който от своя страна реагира чрез изхвърляне на допамин. Резултатът е интензивно чувство на удоволствие.
1800w, 
300w, 
768w, 
414w, 
470w, 
640w, 
130w, 
187w, 
990w, 
1320w“ alt=“сладко“ width=“1800″ height=“1200″ />
Честото преяждане с вкусни храни пренасища мозъка с допамин, който се адаптира и броят клетъчни рецептори, които разпознават и реагират на неврохимичните, намалява.
Следователно, мозъците на тъпчещите се с храна хора изискват много повече храна и мазнини, за да стигнат до същия праг на удоволствие, тъй като те веднъж са преживели това с по-малко количество от храната. Тези хора продължават да прекаляват с тъпченето, за да изживеят това чувство и екстаз отново и отново.
Фактите сочат, че някои хормони на глада, които обикновено действат на хипоталамуса също влияят на възнаграждението. В поредица от изследвания в периода между 2007 и 2011 година, изследователи от университета в Гьотеборг, Швеция, показват, че освобождаването на грелин (хормона на глада) от стомаха директно увеличава освобождаването на допамин във веригата за възнаграждаване на мозъка. При нормални условия лептинът и инсулинът (които изобилстват, когато консумираме много калории) потискат освобождаването на допамин и намаляват усещането за удоволствие докато продължаваме да се храним.
Последните изследвания показват, че мозъка на гризачите престава да реагира на тези хормони, като количеството мастна тъкан в организма се увеличава.
По този начин продължителното хранене предпазва мозъка от излишни количества на допамин дори когато прагът на удоволствието расте.
# Как да ограничим апетита?
Определен вид хирургична интервенция, която някои хора с наднормено тегло вече претърпяват, за да контролират килограмите си подчертава значението на гренлин-а в регулирането на теглото килограмите и представя някои от биологичните прозрения защо голяма част от нас похапват много над физиологичните си нужди.
Бариатричната хирургия е най-новият вид лечение, чрез който рязко се свива стомаха.
Това се постига чрез отстраняване на тъкан или притискане на органа толкова силно с лента, че да не може да се побере в него повече от няколко грама храна наведнъж.
900w, 
300w, 
768w, 
130w, 
187w“ alt=“нискокалорична храна“ width=“900″ height=“594″ />
В рамките на месец след операцията, пациентите не са чак толкова гладни и не са толкова привлечени от храни с високо съдържание на мазнини и захар – промените в количеството на хормоните, които техния по-малък стомах може да произведе. Последни изследвания от скенер на мозъка разкриват, че пониженото желание за храна се отразява върху промените на невронните вериги: след операцията, възнаграждението на мозъка реагира много по-слабо с изображенията и имената на изкушаващите ни храни като шоколадови торти например, и стават чувствителни към по-малки количества допамин.
Идеята е, че променяйки анатомията на червата, ние променяме нивата на чревните хормони, които в крайна сметка достигат до мозъка. Кимбърли Стиил, хирург в медицинския университет Джонс Хопкинс.
Няколко изследвания са документирали по-ниски нива на глад – стимулиращ грелин и повишени нива на потискане на апетита пептид YY след прибягване до бариатрична хирургия. Както последните изследвания показват, тези хормони действат не само върху хипоталамуса, но и върху системата за възнаграждение.
В дългосрочен план ние вероятно ще можем да имитираме ефектите на бариатричната хирургия с лекарства.Това е голямата ни мечта. казва Бернд Шултс от Медицинския и хирургически център в Санкт Галейн, Швейцария.
Това обаче не е най-доброто решение.
По-добрият вариант е да се работи над проблема на психологично ниво!
Yi-Hao Yu – един от лекарите на Брайън в болницата Гриинуич, Кънектикът предлага затлъстяването да има най-малко две различни, но в същото време припокриващи се форми: метаболитна и хедонистична. Той вярва, че Брайън се бори предимно с хедонистичното затлъстяване, Yu предписал лекарството наречено Виктоза, която е известна с намаляването на удоволствието от храненето. За разлика от лекарствата, чиято цел е хипоталамуса да работи по-добре, ако основните проблеми на пациента са недостатък на способността на тялото да поддържа стабилно тегло. Дрексъл Лоуи от своя страна се фокусирал върху нови подходи в промяната на поведението.
Традиционната идея е, че можем да преподаваме на хора с наднормено тегло как да подобрят своя самоконтрол. Новата идея е, че самите храни са проблема. казва Лоуи
900w, 
300w, 
768w“ alt=“здравословна храна“ width=“900″ height=“563″ />
За някои хора вкусната храна поражда толкова силна реакция за награда в цикъла на възнаграждението на мозъка, че драстично променя тяхната биология. Волята им рядко е достатъчна, за да се противопоставят на хапването на тези храни, когато те са наоколо. Вместо това Лоуи казва “Трябва да препроектираме околната среда на храната”.
СЪВЕТ:
Избягвайте местата, които предлагат мазни и сладки храни, ако е възможно. Приготвяйте храната вкъщи и я носете със себе си на работното място, на пикник или на разходка в планината. Заменете тези храни с пресни плодове, зеленчуци и ядки.
На практика това означава, че на първо място не трябва да носим мазни и супер сладки храни вкъщи и да избягваме местата, които ги предлагат, ако е възможно.
Елизабет О Донъл е превърнала тези уроци в практика.
Госпожа О Донъл собственичка на магазин, живееща в Уолингфорд се е научила да променя личната си хранителна среда вкъщи и по време на път след участието си в едно от проучванията за отслабване на Лоуи. Тя казва, че е безсилна пред бонбоните и сладкишите, ето защо се заема да стои далеч от тях, да ги държи извън дома си и избягва ресторантите с шведски маси, които в миналото я карали да консумира “ излишък от 3000 – 4000 калории”.
Eat This Much ще организира най-удобния, здравословен и разнообразен хранителен план според предпочитанията ти! Пробвайте го.
На неотдавнашното си посещение в Walt Disney тя пропуснала множеството ресторанти с шведска маса в парка и се насочила към по-малки ресторантчета, където си поръчала салата. Тази простичка промяна помага много в борбата с излишното тегло.
А вие как се борите с наркотичната зависимост от мазни и сладки храни? Споделете с нас в коментарите:
Източник: http://lifehack.bg
