Перфектната работа, перфектен дом, мечтаният автомобил и идеалният партньор – всички сме запознати до една или друга степен с това. Но какво е съвършенството? Защо за всеки от нас то е различно? Как нещо, което ни изглежда толкова перфектно след време избледнява и вече гледаме на него по друг начин? Какво ни кара да търсим съвършенството?
Според психолога Мел Шварц – „Хората, които търсят съвършенство, обикновено са много по-чувствителни относно мнението на околните за тях“. Тази чувствителност се развива още през детските ни или младежки години, когато често сме критикувани, подценявани или отхвърляни от различни хора – такива, които сме смятали за приятели или дори нашите родители. Когато липсва положителното отношение и подкрепата, ние започваме да се съмняваме в качествата си и самочувствието ни рязко спада.
В отговор на тези съмнения, някои започват да търсят съвършенството в стремежа си да се издигнат и да покажат, че не заслужат упреци. За тях перфекционизмът е положителна черта. Те смятат, че стремежът им към съвършенство е нещо достойно, ако не и благородно начинание, което да им позволи да успеят. Макар че всички искаме да постигнем най-доброто от себе си във всеки аспект от живота, много често не сме доволни от постигнатото съвършенство, тъй като то не е дълготрайно. Възможно е да имаме „перфектни“ моменти, но всъщност пълното съвършенство е недостижимо.
И въпреки това търсенето не спира. И това е най-вярно в света на любовта и връзките. Просто поискайте от някого определение за идеалния партньор и той ще ви изброи разнообразие от качества, навици или поведение, които търси в партньора си. Но какво ще се случи, ако техният „перфектен“ партньор действително се появи? Те биха ли били „идеални“ за него? Биха ли създали „перфектните“ отношения помежду си? Нека разгледаме това по-отблизо, за да видим, че търсенето на съвършенството често се оказва значимо препятствие по пътя ни към новите запознанства и щастие в отношенията.
Когато срещнем някого и открием, че качествата му ни допадат, ние сме склонни да търсим допълнително потвърждение на първоначалната си оценка. По време на този процес, ако успеем да останем обективни, започваме да определяме дали партньорът ни е подходящ за нас. Когато някой не е обективен обаче и има склонността да търси „перфектното“, предизвикателствата за него са три пъти повече: 1) те могат да започнат да проектират „перфектен“ образ за себе си и да не се показват такива, каквито са; 2) те бързо могат да отхвърлят някого, само заради едно негово „несъвършенство“ или 3) да се съсредоточат само и единствено върху положителните черти на партньора си, за да изпълнят своите надежди и мечти.
За съжаление никое от тези три изброени неща не може да доведе до здравословни, положителни взаимоотношения. Макар че е нормално селективно да филтрираме качествата на партньора си, съобразни нашите вкусове, важно е да останем обективни и да приемаме хората такива, каквито са. Всеки иска да бъде обичан и приеман заради това, което е – уникална комбинация от черти, мисли, вярвания, преживявания и навици. Когато се търси съвършенството, това може да доведе до много по-голямо разочарование.
Истината е, че когато обичаме себе си и приемаме околните такива, каквито са, ние се освобождаваме от тежкото бреме на това да търсим „перфектни“ хора. Ако обичаме себе си няма да се разсейваме от това да „измерваме“ качествата на другите или да оценяваме себе си спрямо тях. Ако обичаме себе си сме наистина свободни да се радваме на момента. Търсенето на съвършенство в нас и нашите партньори ограничава способността ни да оценяваме всичко, което действително съществува в нашия живот тук и сега. Ако се откажем от търсенето на „перфектното“ ще си позволим да изпитаме истинска радост и наслада от живота.
