Защо при някои хора любовта става все по-силна с времето, докато други се разделят или години живеят в нещастен брак? Психологът Джон Готман обича да прави този трик – наблюдавайки как двойката общува помежду си, той може да предвиди с почти сто процента вероятност, дали те ще бъдат щастливи заедно и след години или връзката им няма бъдеще. Звучи невероятно, но Готман има 40 години опит в научните изследвания.
„Щастливите двойки първо виждат позитивното един в друг, това за което може да се каже „благодаря“, да се прегърнат и просто да се радват, че животът ги е срещнал с такъв прекрасен човек – казва Готман. – Те целенасочено изграждат отношения на уважение и благодарност“. Несполучливите двойки, напротив, винаги търсят от какво да се оплакват, улавят всяка грешка на партньора и я превръщат в проблем.
Готман и съпругата му Джули, също психолог, са сред най-известните експерти по брачни отношения в света. В продължение на няколко десетилетия те съветвали хиляди двойки и провели стотици експерименти, за да разкрият тайната на щастливия брак.
Най-интересният експеримент на Готман бил наречен „Лаборатория на любовта“. Младоженци били поканени в лабораторията, свързали ги с електроди и поискали от тях да разкажат историята на отношенията им – как са се срещнали, каква е била причината за най-страшната им кавга, какви щастливи събития са преживели. Изследователите наблюдавали как те общуват помежду си и електродите измервали кръвния поток, сърдечния ритъм и други физиологични показатели на участниците. След това младоженците били изпратени у дома и шест години по-късно отново се свързали с тях, за да разберат дали все още са заедно или не.
Въз основа на събраните данни Готман разделя двойките на две големи групи: щастливи и нещастни. Първите успели да поддържат щастлив брак шест години по-късно. Другите или се разделили, или живели заедно, но и страдали заедно. Когато изследователите анализирали данните, видели ясна разлика между първата и втората група.
Бъдещите нещастни двойки изглеждали спокойни, говорейки за отношенията си, но реакциите на тялото им, измерени с електроди, говорели за обратното. Сърцата им биели по-бързо, те се потели, кръвният поток бил бърз. По всички критерии телата им работили в режим на примитивна реакция на страх – „бий се или бягай“. С други думи, на интимността и обикновения разговор с любимия човек телата им реагирали сякаш са са се срещнали лице в лице с тигър. Дори когато говорели за приятни или незначителни неща в отношенията си, те чакали атака от партньора си или се готвели да атакуват. Готман открива закономерност: колкото по-реактивни са органите на партньорите в лабораторията, толкова по-бързо се разрушава тяхната връзка с времето.
Двойките, които запазили щастливия брак шест години по-късно, от самото начало демонстрирали ниско физиологично напрежение. Те се чувствали заедно спокойно и уверено, което било изразено във внимателно, любящо отношение към партньора, дори по време на кавга. „Работата не е там, че те имат по-добра физиология, а в това, че те са в състояние да създадат атмосфера на доверие, топлина и любов един към друг” – казва Готман. Но как успяват да направят това?
Както открил Готман, основната причина за разводите е презрение и пренебрегване на партньора. Тези от нас, които търсят най-малките поводи да критикуват и не са свикнали да отговарят на молбите на партньора, пропускат 50% от положителните неща, които той прави за тях и виждат негативното там, където то не съществува. Те убиват не само любовта, но и в буквалния смисъл на думата, с постоянната си критика, водят до това, че отслабват имунитета на партньора си. Злобата и равнодушието означават смърт за една връзка.
Напротив, добротата, сърдечността, нежността и вниманието подобряват взаимно привързаността един към друг и през годините това само се засилва. Проучванията показват, че добротата е най-важният показател за стабилността на брака. Доброто отношение ни дава възможност да се чувстваме обичани – нас ни разбират, оценяват и за нас се грижат.
Можете да мислите за добротата като за характерна черта на характера: или я имате или не. Според Готман добротата е устроена като мускулите – колкото повече я практикуваме, толкова по-силна става. С други думи е необходимо да се работи върху отношенията, така че те винаги да са във форма, точно както правят обичащите се двойки.
„Да бъдеш добър не означава, че трябва да криеш гнева си“, обяснява Джули Готман. – По-скоро добротата диктува как най-добре да я изразиш.“ Вместо да засипвате партньора с обиди, можете да обясните защо сте наранени и сте ядосани. Например, вместо „Какво не е наред с теб, пак закъсня!“ можете да кажете: „Не ми се иска да кажа това и знам, че не е твоя вината, но съм много ядосана, че закъсняваш отново.“
Един от начините да практикувате доброта един към друг е активно да търсите повод да благодарите на вашия любим за нещо през деня, а не да се съсредоточавате върху отрицателното („Пак закъсня“, „Оставил си мръсни чинии отново!“).
Друго мощно средство за укрепване на отношенията е споделянето на радостта с партньора. Проблемът с нещастни двойки често е, че те не могат да се радват един на друг. „Представи си, бях повишен!“ – „Да, добре, трябва да излизам.“ Да споделите радостта от успеха е толкова важно, колкото и да сте близо до партньора си по време на изпитания. Любовта не е да го гледате през розови очила, а работа – целенасочена и постоянна. Това е и разковничето за щастие във всяка връзка.