Жените сме странни същества. Докато сме на 25-27 години се наслаждаваме на живота, търсим себе си, получавайки удоволствие от всичко, което се случва с нас, а след 30-те започваме да мислим как да се омъжим и да създадем потомство.
В детството си ние живеем по схемата, наложена ни от родителите: първо да завършим средно образование, после да станем висшисти, след това да си намерим престижна работа и едва тогава да започнем да търсим онзи – Единствения – с когото да остареем заедно. Защото биологичният ни часовник тиктака неумолимо и ни напомня, че е крайно време да се сдобием с наследник. Ние панически започваме да мечтаем и да прехвърляме в ума си всички възможни варианти: „Може да се омъжа за Александър, с когото се запознах в първи курс в университета и си личеше, че ме харесва. Той е спортен тип, освен това е голям чаровник. Пък и не пуши. Или пък да се омъжа за Андрей, който неотдавна се разведе и работи в нашата фирма. Той е към 40-те, но се поддържа в добра форма. А защо пък да не дам шанс на Иван – с него сме приятели от училище и знам, че още е влюбен в мен, затова и не се ожени?”
Това, разбира се, са само примери в каква посока тече мисълта на една жена, прехвърлила 30-те. Обидното – „стара мома“ – вече я преследва.
Да се сравняват всички жени над 30 години не е възможно. Една от тях е свежа и очарователна, храни се правилно и спортува. Друга е, меко казано, мързелана и това й личи по фигурата. Има и такива жени, които вече са се омъжвали и са преживели развод, които отглеждат едно или повече деца.
Някои от жените, които са на 30 години чакат подходящото време, за да намерят подходящия мъж. Други за поддържане на тонуса периодично се въвличат в нови връзки. С други думи, категорията на 30-годишните е много разнообразна, а мъжете, които си заслужават вниманието, стават все по-малко.
Казват, че представителите на т.нар. силен пол порастват по-бавно и че цял живот си остават деца. Но има и изключения от това правило. Съществуват момчета на 22 години, които са волеви и отговорни и на тях не им се занимава с глупави момичета. Те търсят жена с излъчване – и физическо, и духовно, а такива могат да намерят сред групата на трийсетгодишните. Макар и на 30 можете да намерите подходящия за съпруг мъж, независимо от това дали роднините ви мърморят, че сте се влюбила в 22-годишен хлапак или в 40-годишен разведен. С по-възрастните мъже е по-лесно. 90% от тях са били женени, развели са се, поживели са си на воля, постигнали са професионалните си цели и имат стабилни жизнени принципи и позиции. Като правило, такива мъже ценят свободата – затова не ги набутвайте в рамка, за да не ви избягат.
И на 20, и на 30, и на 40 години жената, както и мъжът, имат право на щастие. Затова не се вторачвайте в личната си карта, повярвайте в себе си и започнете да действате. Но не с намръщено лице и отпуснати рамене, а с високо вдигната глава и чаровна усмихва. Струва си. Ще успеете!
