Всеки от нас мечтае да намери истинска любов и да изпита искрени чувства. И ето, че срещаме „нашия човек“ и се чувстваме най-щастливи на света. Но минава малко време и чувството за еуфория изчезва. Ние започваме да виждаме мъжа с всичките му недостатъци. Мечтата за неземна любов изчезва и ние се спускаме към земната равнина на привързаността. За съжаление, повечето от нас мислят, че това са нормални отношения.
Как да различаваме любовта от привързаността
В основата си привързаността не носи пряка заплаха за двама души, които влизат в една връзка. Но самата дума ни казва, че свързваме човек със себе си. Това означава, че сме взаимно свързани, несвободни в нашите действия, мисли и чувства. И това не е въпрос на отговорност или изпълнение на задължения един към друг. В основата си, това е налагането на ограничения един на друг. Оттук можем да видим следните свойства, характерни за всяка привързаност.
- Липса на свобода на избор
Когато сме привързани към човек, ние лишаваме себе си и него от свобода на избор. Страхът да се загубим един друг, идващ от усещането за утеха, което стои зад привързаността, ни парализира започваме да съществуваме в много ограничено пространство, страхувайки се да преминем неговите граници. Човек се лишава от свободата да взема решения и да прави своя собствен избор, тъй като те могат да противостоят на правилата на играта, наложени от привързаността. Ако връзката се превърне в привързаност, тогава и двамата партньори са станали несвободни.
- Страх от проявяване на своята индивидуалност
Този страх оказва голямо влияние върху всеки един от нас, защото приемаме всичко, което се случва вътре в нас за истината. Мисли, чувства и дори много желания, могат да ни бъдат наложени от колективното съзнание. Не всичко, което идва от нас, е „нашето“. Необходимо е да приемете и да се научите да различавате в себе си своя собствен глас. Разбира се, ние не сме съвършени и нашият егоизъм непрекъснато се проявява, но трябва да помним, че повечето емоции и мисли просто ни се налагат отвън. За да чуем себе си, трябва да се научим как да покажем своята индивидуалност. Това е единственият начин да се отделят „зърната от плявата“ и да се изведе връзката от привързаността към по-високо ниво.
- Забавяне на творческата реализация
Когато влезем в ограничено пространство на привързаността, подтискаме нашия творчески потенциал. Желанието за експерименти постепенно изчезва и животът ни се превръща в порочен кръг от едни и същи събития. Творческата реализация е способността да се създава, започвайки с мисли и завършвайки с физически действия. Творчеството винаги е разширение и познание за нещо ново, което абсолютно не е характерно за привързаността. Ако си позволите да творите, можете да загубите контрол, а трайните стени на крепостта на зоната за комфорт ще се превърнат в руини.
Всяка привързаност е състояние, при което растежът е сведен до минимум или напълно преустановен. Човек вижда пред себе си само един единствен избор – да живее по начин, по който не губи партньора. Взаимоотношенията с околните престават да имат значение, тъй като те не дават никакво развитие на двете страни. Страхът от загуба на това, което е, а не намиране на по-добър човек, причинява паника и двамата партньори се връщат към нормалните си взаимоотношения, без дори да подозират, че напълно прекратяват възможността за някакви положителни промени в себе си.
Привързаността превръща отношенията в механична система, която се подчинява на две състояния – включено и изключено. Партньорите, за да подкрепят такава система, стават биологични роботи, които функционират само в два режима. Идеалните и хармонични отношения отвън са просто отражение на бездушието. Когато живеем по начин, който не е характерен за нас, много скоро ще започнем да забелязваме разрушенията в механичната система. Така че, нашето вътрешно пространство се опитва да унищожи в нас това, което е изкуствено и опасно за нашия по-нататъшен растеж.
Основните разлики между любовта и привързаността
За да отличим любовта, първо трябва да приемем, че това чувство произхожда от нас и не се подчинява на никакви външни закони и правила. Затова трябва да го считаме за необходимо, от гледна точка на състоянието на вътрешния свят, а не на нашето околно пространство. Нека отделим основните качества, които любовта ни придава в нашите взаимоотношения.
- Липса на страх от самоизразяване
Това качество е фундаментално, защото ни дава възможност да се научим да се изразяваме в една връзка, без да се страхуваме да бъдем неразбрани или изоставени от нашите партньори. Когато човек е готов да приеме друг като него, без да го идеализира, той си позволява да бъде естествен. Като позволяват на другите да показват открито своите емоции и мисли, партньорите превъзмогват страха си от това, че правят нещо нередно. С течение на времето, идеята, че един партньор трябва да бъде съвършен и да има някои специални качества, изчезва и връзката се свежда до ново ниво на взаимно приемане.
- Активна работа с творчески поток
Любовта ни потапя в състояние на вдъхновение и въодушевление, когато искаме да създадем нещо и да развиваме нашите отношения. Ние всички започваме да виждаме възможността за творчество. Грижата, вниманието, желанията на партньора стават врата за реализиране на нашия творчески потенциал. Чрез създаването на нашите взаимоотношения, започваме да създаваме собствената си съдба, без значение какво се случва около нас.
Където има любов, винаги има чувство на искрена благодарност. Ние преставаме да благодарим механично. За нас е удоволствие да кажем „Благодаря“, че това става естествено в ежедневната суматоха на живота. Радваме се, че нашите близки са наблизо и наистина искаме да знаят колко това ни е важно.
Когато обичаме, разбираме, че това е голям шанс да премахнем от себе си всичко, което е ненужно. Преставаме да се фокусираме върху недостатъците на партньора си и започваме да търсим онези котви, които ни свързват. Нашите реакции към действията на любимия човек стават огледала, в които самите ние се отразяваме. Виждаме всички ъгли и неравности, които трябва да бъдат премахнати. Така, стъпка по стъпка израстваме, като получаваме по-голяма свобода и индивидуалност. Нашият растеж и развитие се забелязват не само на вътрешните нива, но и в нашия външен живот.
Това не е свободата, когато човек сменя един партньор с друг. Това е вътрешната свобода, когато даваме на партньора си пълното право да избира и взема свои собствени решения. Следователно, ние не реагираме толкова болезнено, ако той или тя реши да завърши отношенията си с нас и да продължи. Ние сме толкова силни и изпълнени с любов, че можем да приемем избора на друг без истерия и паника. Всичко е направено и нямате никакво съжаление за нещо недовършено. Любовта е най-красивото чувство, което можем да изпитаме. Но най-важното е, че не зависи от действията и чувствата на нашия партньор, а преди всичко от нас самите.
