- „Гучи“
Гучио Гучи
Гучио Гучи отваря малък магазин за сарашки стоки през 1906 година. Качеството на материалите бързо му спечелило популярност и той започнал да разширява бизнеса си. През 1938 отваря магазин в Рим, а през 1951 в Милано. Гучи умира през 1953 година, когато синовете му отварят четвъртия магазин – в Манхатън.
Марката добива още по-широка популярност, благодарение на клиенти като Жаклин Кенеди, Грейс Кели и Одри Хепбърн, но с течение на времето между внуците на Гучи възникват сериозни противоречия и бизнесът запада. Синът на Гучио, Родолфо, умира през 1983 година и завещава своя дял откомпанията на сина си Маурицио. Той от своя страна принуждава чичо си Алдо да я продадат. От тогава никой от фамилията Гучи не управлява компанията и тя разцъфва с всяка изминала година.
- „Прада“
Миучия Прада
Основана е от Марио Прада в Милано през 1913 година. В началото той продавал куфари и внасял чанти. Когато умира през 1958 година, неговият син не проявява интерес към бизнеса. Преди кончината си, Марио не одобрявал жени дори да работят в магазина, но интересното е, че след него, магазинът е управляван от неговата снаха в продължение на 20 години.
„Прада“ добива световна известност едва когато внучката на Марио – Миучия Прада поема нещата в свои ръце през 70-те години. Тя прави кожени дамски чанти и отваря бутик за дрехи в центъра на Милано. Дрехите са включени в линията от 1989 година и оттогава името „Прада“ се свързва с висшата мода.
- „Версаче“
Джани и Донатела Версаче през 90-те години
„Версаче“ е основана само преди 38 години. Джани Версаче израства, помагайки на своята майка, която била шивачка. Той учи архитектура и се премества в Милано, когато е на 26 години, за да работи в модната индустрия. Работи за няколко дизайнери и в крайна сметка решава, че е готов да основе своя модна къща. Отваря първия си магазин в Милано през 1978 година. Модната му линия веднага става успешна и той отваря още множество бутици по целия свят.
Когато Джани е убит през 1997 година, сестра му Донатела поема бизнеса. Въпреки това, най-големият дял от „Версаче“ е на дъщеря ѝ Алегра, защото Джани ѝ завещава 50% от компанията, които тя да получи, когато навърши 18 години (през 2004). Донатела притежава 20%, а Санто – най-големият брат, притежава 30%.
- „Бърбъри“
Томас Бърбъри
През 1856 година Томас Бърбъри отваря магазин в Хампшър, Англия. След няколко експеримента, през 1880 Бърбъри създава габардина – груб плат, в който има вълнена нишка. По-късно Томас бил помолен от военните да направи водонепропускливи палта за офицерите, което довежда до създаването на тренчкота. През 1967 година „Бърбъри“ започва да пуска на пазара шалове, чадъри, ботуши и други.
- „Шанел“
Габриел „Коко“ Шанел
„Шанел“ е основана от Габриел Шанел, по-позната като Коко Шанел. Когато е на 12 години нейната майка умира, а бащата напуска семейството. Коко, братята и сестрите ѝ са изпратени в дом за деца, където се научава да шие. Когато навършва 18 години, напуска дома и започва работа при шивач. Там срещамилионера Етиен Балсан, който ѝ помага да отвори своя първи магазин през 1910 година. Бизнесът не потръгва, но след като Коко започва любовна връзка с приятеля на Балсан – Артур Капел, тя отваря втори магазин. Този път има успех и съвсем скоро нейните шапки са носени от най-известните френски актриси.
След като се замесва в политически проблеми, Коко Шанел се отправя към Швейцария и през този период нейният бизнес партньор Пиер Вертеймер поема нещата в свои ръце. Коко умира през 1971 година и от тогава „Шанел“ се управлява изцяло от членове на семейство Вертеймер.
- „Диор“
Компанията е основана от Кристиан Диор, чийто родители страшно много желаели синът им да учи политология. Той задоволява желанието им, но не се отказва от модата и продава своите скици на дрехи по улиците за 10 цента всяка. Няколко години след като завършва, семейството му губи състоянието си и той е свободен да избере заниманието си. През 1946 година основава компанията си, която първоначално нарича „Corolle”.
- „Живанши“
Хуберт де Живанши
„Живанши“ е основана от Хуберт де Живанши, който е роден в семейство на френски аристократи. Неговите прадядовци също са били дизайнери. След като посещава Световното изложение в Париж, 10-годишният Хуберт решава, че иска да се занимава с мода. На 18 години, след като прекарва известно време с дизайнерката Елза Шиапарели, той основава компанията „House of Givenchy” през 1953. Хуберт среща Одри Хепбърн през 1953 и от тогава той е дизайнерът на всички нейни филмови тоалети. Оттегля се от модата през 1995.
- „Ив Сен Лоран“
Ив Сен Лоран
Ив Сен Лоран обичал да чете театралните отзиви във френския „Вог“ и с течение на времето започнал да проявява интерес и към дрехите. Участва в модно състезание, след което започва работа при Кристиан Диор. Диор го харесва толкова много, че го обявява за свой наследник. След смъртта му, Ив управлява „House of Dior” – тогава е само на 21 години.
През 1960 се включва в Алжирската война и когато се завръща, разбира, че е уволнен от „Диор“. След като съди компанията и печели делото, той основава своя фирма през 1962. През 1999 „Гучи“ купува „Ив Сен Лоран“, а самият дизайнер умира през 2008.
- „Армани“
Джорджо Армани
От 1961 до 1970 година Джорджо Армани е асистент-дизайнер на Нино Черути. През 1974 решава, че иска да създаде своя модна линия и я започва с бюджет от 10 000 долара. Той бързо става фаворит на холивудските звезди, а когато хората узнават, че Ричард Гиър носи костюм на „Армани“ във филма „American Gigolo”, марката се превръща в икона.
