Много изследвания показват, че аромата на тялото е пряко свързан със сексуалното привличане. В природата тези аромати съществуват най-вече, за да привличат партньора от противоположния пол с цел размножаване. Те се формират по време на половото съзряване, когато започва отделянето на полови хормони. Мирис имат също и бактериите сапрофити, които живеят в човешкото тяло. Комбинацията от тези миризми образува естествения аромат на човека. И когато мъж срещне жена и неговото обоняние реагира на нейния мирис, тогава се изпращат нервни импулси до мозъка му. А задачата на подсъзнанието е да определи, дали тази жена е подходяща за размножаване.
Но какъв е ароматът – това е основният въпрос. Естествените миризми на тялото, разбира се, играят роля тук, но учените все още не могат да определят, точно коя съблазнява мъжете най-много. Наскоро обаче, група от швейцарски изследователи ни даде още едно обяснение. Учени от Университета в Берн решиха да видят каква е функция, която изпълнява протеин HLA, човешки левкоцитен антиген, който помага на имунната система да открие бактериалните „нашественици“, като в същото време се отразява на личния мирис на човека и улавя генетичните различия между хората.
Според Нюзуик, причината да се съсредоточат върху HLA е, че той е отговорен за нашите индивидуални характеристики. Проучване, проведено неотдавна, показа, че привличането и желанието за взаимодействие се срещат между хора, чиито клетки или гени са значително по-различни от собствените им. И това има еволюционен смисъл: чифтосването с някой, генетично различен от нас, е полезно от гледна точка на оцеляването.
Интересното е, че досега повечето изследвания, посветени на HLA, са фокусирани върху привлекателността на жени. Изследователите от Швейцария решили също да проверят, как левкоцитния антиген засяга мъжете (и дали изобщо ги засяга).
За да разберат със сигурност кой аромат привлича мъжете, изследователите поискали от 42 жени да събират аромата на тялото под мишниците си всяка вечер, като използват памучни тампони. Изследването обхванало 94 мъже, които след това оценили всяка проба за силата, привлекателността и симпатиите, които тя предизвикала у тях. Преди това учените са изследвали кръвни проби от всички доброволци, така че дори преди експеримента, участниците са били каталогизирани според сходствата на HLA.
И какво се получило в крайна сметка? Уви, анализът на данните показал, че привлекателността на една жена в очите на мъж няма връзка с човешкия левкоцитен антиген – мъжете просто били привлечени от определени миризми на тялото. Така че, може би търсенето на генетично различен партньор не е толкова важно за човека. „Поради строгата методология, нашите изследвания са може би най-убедителни. И доказват, че HLA играе второстепенна роля в предпочитанията на мъжете към жените” – стига до извод главният изследовател Янек Лобмайер.
