Жозе Родригеш душ Сантуш е един от най-успелите съвременни португалски писатели и най-продаваният португалски писател в България.
Роденият в Мозамбик през 1964г. Душ Сантуш, започва своята кариера първо като журналист, а по-късно се увлича и по литературата.
Днес той е познат на българската публика с романите си „Кодекс 632”, „Божията формула”, „Ключът на Соломон” и други, а тази година на български език се публикува и книгата му „Мъжът от Константинопол”.
Това, което ме подтикна да напиша тази статия, беше срещата с него, състояла се в Софийския университет, на която присъстваха преподаватели от специалността Португалска филология и техни студенти.
От позицията си на лузофон и читател, трябва да призная, че това беше едно от най-интересните културни събития, на които някога съм присъствала. А, като етническа арменка, приех думите на Жозе Родригеш душ Сантуш лично, защото ме накараха да се върна назад към спомените си за историята на семейството ми.
Авторът разделя творчеството си на два вида: книги, базирани на истински истории, в които само действащите лица са измислица. За тях той се е посветил на задълбочени научни изследвания. А вторият вид са романи, свързани с португалската история.
„Измислицата ни позволява да споделяме опит.”, казва Душ Сантуш. След тези думи той се спря на важни литературни явления като френския Нов Роман (Nouveau Roman) – течение, започнало през ХХ век, обхванало голяма част от Европа.
За него, всичко написано може да се приеме като литература. „Не само книгите, а текстовете на песните също.”, твърди писателят. Поради същата причина, той приема напълно нормално и Нобеловата награда за литература на Боб Дилън.
На срещата авторът обърна голямо внимание на книгата си „Мъжът от Константинопол”, която ни разказва невероятната история на емигриралия в Португалия арменец Калуст Гулбенкян, притежател на една от най-ценните колекции от произведения на изкуството (намираща се в Лисабон).
„За нас, португалците, арменците са мистични същества и винаги, когато срещнем арменец се опитваме бързо да се сприятелим с него.” – думите на Сантуш, които никога няма да забравя.
Продължението на книгата – „Милионерът в Лисабон”, все още не е преведено на български език.
Бих се осмелила да завърша с това, че подобни културни събития помагат на общественото ни развитие, а досегът с хора като Жозе Родригеш душ Сантуш е способен да докосне у всеки един от нас струни, за които никой не е предполагал.