Известният психолог Ерик Ериксон вярва, че нашият живот може да бъде разделен на 8 етапа на развитие. Всички те са определени, на всеки етап има криза и ако не можем да я преодолеем, това нанася щети на нашето „Аз“. Но има и добра новина: човек се развива през целия си живот, което означава, че „докато музиката свири“ не всичко е загубено.
От раждането до 1 година
В този най-ранен период се формира нашето доверие или недоверие към света. Ако през първата година от живота майката и най-близкото обкръжение ни дават достатъчно грижи, внимание и любов, тогава започваме да вярваме на света и на другите хора. В противен случай се появяват страх и подозрение, които стават наши спътници през следващите етапи на развитие.
Въпросът за недоверието и доверието обаче, не се разрешава през първата година от живота на детето. Той се появява във всички следващи етапи. Например, при развод на родителите, когато малкият човек стане свидетел на взаимни обвинения и скандали, увереността, придобита в ранна детска възраст, може да бъде унищожена.
От 1 до 3 години
Моторните и умствени потребности на детето се развиват и това го прави по-самостоятелно. През този период се научаваме да ходим, да овладяваме предметната среда и се опитваме да направим всичко сами. Ако родителите ни осигуряват такава възможност, постепенно предоставяйки ни по-голяма свобода, то тогава ставаме по-уверени и независими.
Много възрастни нямат търпение: бързат да направят вместо детето това, което то е способно да направи само. В резултат на подобно поведение малчуганът развива срамежливост и нерешителност, които влияят отрицателно върху по-късния му живот. Това обаче не е присъда: в последващите етапи на развитие връзката между независимостта, срама и несигурността може да се промени.
От 3 до 6 години
На тази възраст вече знаем как да правим много неща сами, показваме активност и инициативност, започваме да общуваме с голям брой хора. Ако родителите насърчават нашата дейност, отговорят на нашите безкрайни въпроси „защо“, не ни пречат да фантазираме и в играта да изграждаме около себе си въображаеми светове, по този начин те формират у нас предприемчивост.
Но ако постоянно са ни потискали, прекъсвали са нашите въпроси, забранявали са шумните игри и фантазиите, можем да започнем да изпитваме чувство за вина, самота и безполезност.
Такива деца вбъдеще не могат да отстояват себе си и стават изцяло зависимими от другите. Освен това те няма да имат решителност и целеустременост. Според Ериксон постоянното чувство за вина може впоследствие да доведе до развитието на патологията, включително обща пасивност, импотентност и фригидност, както и психопатично поведение.
От 6 до 12 години
На тази възраст започваме да учим, опитваме се да проектираме, изграждаме, често фантазираме за различни професии. На този етап е от съществено значение да бъдем одобрени и насърчени за това, което правим. Ако ни хвалят за дейност и творчество, това ни помогна да станем трудолюбиви, да развием нашите способности. Ако възрастните (родители и учители) не направят това, най-често се провокира развитието на малоценност. Его-идентичността на детето в този период се изразява по следния начин: „Аз съм това, което научих“.
От 12 до 19 години
Етап метаморфоза: променя се физиологията, появява се желанието по свой начин да се възприема света и да се отстоява собствена житейска философия. Тийнейджърът си задава въпросите „Кой съм аз?“ и „Какъв искам да стана?“
Не забравяйте, че на тази възраст се опитваме да създадем единен и, доколкото е възможно, последователен образ на себе си. Ако успеем да направим това, кризата ще бъде успешно премината. В противен случай ще възникне дезориентация в „Аз-а”, чувство на неразбиране, усещане за объркване на ролите.
Ериксон счита този период на човешкия живот за основен при формирането на психическото и социално благополучие.
От 20 до 25 години
Този период, както казва Ериксон, е символична „врата“ към зрялата възраст. Придобиваме професия, срещаме се с различни хора, понякога създаваме семейство.
Позитивният полюс на този етап е интимността в най-широкия смисъл на тази дума: способността да се грижим за друг човек, да го уважаваме и да го обичаме, без да се страхуваме, че ще загубим собствената си идентичност.
На отрицателния полюс има самота (изолация): няма никой с когото да споделяме живота си, няма за кого да се грижим и няма кой да се грижи за нас.
Успехът или неуспехът през тези години зависят от това колко успешно сме преминали през предишните етапи.
От 26 до 64 години
В такава широка рамка Ериксон включва зрялата възраст, в която има два полюса – общочовешки (продуктивност) и самопоглъщане (инертност). В първия случай изпитваме чувство за принадлежност към човечеството. Ние избираме тази работа или този начин на самореализация, чрез който допринасяме за развитието на обществото и за неговото бъдеще.
Във втория случай се съсредоточаваме върху себе си, задоволявайки нашите нужди, мислейки единствено за собственото си удобство. Изглежда, че в епохата на глобално потребление това се е превърнало в норма, но като избираме този полюс, започваме да усещаме безсмислеността на живота.
От 65 години до смъртта
На 65-годишна възраст, според Ериксон, настъпва старостта – време за размисъл, за анализ на постиженията и неуспехите. И като обобщаваме този резултат, можем да разберем, че животът е бил успешен и ние като цяло сме доволни от него. Това осъзнаване ни дава усещане за цялостта на егото.
Но в резултат на равносметката на собствения си живот може да ни обхване чувство на отчаяние и безнадеждност, защото не сме използвали всички налични средства, направили сме фатални грешки, не е имало смисъл от нашите усилия. В този случай, пише Ериксон, хората се страхуват най-много от непосредствената неизбежна смърт. Но никога не е твърде късно да преосмислим живота си и да имаме време да направим още нещо нужно и полезно.
