Имали ли сте някога чувството, че не са ви наели на работа, защото не сте били достатъчно добри, а в същото време са наели човек, който има същите (или по-малко) качества като вашите? Или че връзката ви се е разпаднала по ваша вина – защото вие не сте били достатъчно добри? Недостатъчно привлекателни, недостатъчно умни, недостатъчно богати – списъкът може да продължи доста. Когато нещата не са се случили така, както сме искали и сме се надявали, ни често изпитваме чувството, че не сме достатъчно добри.
Страхът е коварен. Той причинява психическа болка и ограничава нашия потенциал. Страховете ни могат да ни „обездвижат“, да ни заблудят и да ни накарат да приемем живот, който не е добър за нас. Страхът от отхвърляне ни кара да не предприемаме действия. Страхът от изоставяне разваля връзките ни. Страхът от провал всъщност ни проваля повече. Основавайки се на тези страхове и опитвайки се да им дадем смисъл, ние често си повтаряме едно изречение, което с времето понякога се превръща в универсална истина за нас: „Не съм достатъчно добър“.
Преди обаче да се поддадете на тези емоции, помислете върху това – „Не съм достатъчно добър“ е една от най-големите лъжи, които някога ще изречете пред себе си. Вие сте достатъчни – точно такива, каквито сте днес, сега, в този момент. Вероятно трябва да изминете дълъг път, да научите много неща, да натрупате опит, да промените гледната си точка, но дори сега – вие сте достатъчно добри. Ключът е в това да действаме и да не се отказваме.
Когато си повтаряме, че не сме достатъчно добри, ние спираме да полагаме усилия и да постигаме. Просто приемаме собствения си провал. Правим си заключения, основаващи се на страховете ни. „Няма смисъл да излизам (да завършвам, да избирам кариера), защото няма да се справя“. Но страхът започва точно с мисълта, че поради някаква причина не сме достатъчно добри.
Но откъде идват тези негативни мисли и този страх, че не сме достатъчни за нещо? Като деца ние често сме критикувани, че сме извън дадена определена норма. Но интересното е, че това не се случва само тогава – като деца. Случва се и когато сме възрастни. Заради нашето желание да попаднем в някаква норма: не сме красиви, ако не изглеждаме по определен начин; защо не сме добри ученици като брат/сестра си?
Запомнете, че имате нужните качества, нужната смелост, характер и сила, за да бъдете най-добрата версия на самите себе си и да сте доволни от това, което сте. Трябва само да го разберете и да повярвате в него. Разберете кое е важно за вас – кои са мечтите ви, какво е онова, което ще ви направи щастливи. Започнете да работите по целите си точно сега, в този момент. Когато преследвате мечтите си, дайте най-доброто от себе си. По пътя ще учите и ще ставате по-добри. Само така ще можете да превръщате мечтите в реалност. Никога не спирайте да се борите за тях и не чакайте нещата да се случват сами. Когато направите това, ще осъзнаете, ще видите и ще усетите, че всъщност сте достатъчно добри!
