Специалистите са убедени, че отношенията в една двойка, която преживява криза, се развиват според един от деветте типични сценария. Как да разпознаем опасността?
Установен факт: жените се омъжват все по-рядко и се обвързват, предпочитайки свободното партньорство. Поне половината от нашите познати вече са преживели развод, а много от нас са деца на разведени родители. Стабилността е добре дошла, но е все по-рядко явление за съвременна двойка и изглежда, че дори и незначителен конфликт може да прекъсне крехката връзка.
Семейните психотерапевти описват най-често срещаните сценарии, които водят двойката до криза. Има девет грешки, които не зависят от това колко години партньорите са живели заедно и по каква причина е започнал конфликтът.
Пълно сливане
Колкото и парадоксално да изглежда, най-крехки са двойките, в които партньорите бързо и много силно се привързват един към друг, напълно се разтварят един в друг. Всеки от тях играе всички роли едновременно: любовник, приятел, родител и дете. Погълнати от себе си, далеч от всичко, което се случва наоколо, те не забелязват нищо. Сякаш живеят на необитаем остров, само докато нещо не наруши личния им живот. Такова събитие би могло да бъде раждането на дете или нова работа, предложена на един от „отшелниците“. Но по-често един от партньорите усеща умора – умора от другия, от затворения живот на „острова“. Външният свят, толкова далечен, внезапно разкрива пред него всичките си очарования и изкушения. Така започва кризата. Единият е объркан, другият забелязва неговото отдръпване и двамата не знаят какво да правят. Най-често такива двойки се разделят, причинявайки си много болка и страдание.
Две в едно
Изглежда очевидно: любимият човек не може да бъде наше точно копие. Но на практика сериозните конфликти често възникват, точно защото много от нас отказват да приемат този факт: човекът, с когото живеем, възприема и разбира света по различен начин.
Изненадани сме от начина му на живот, логиката, маниерите и навиците – ние сме разочаровани от него. Психоаналитиците твърдят, че в другите осъждаме точно това, което не можем да разпознаем в себе си. По този начин функционира защитният механизъм на проектирането: човек несъзнателно приписва на другите тези свои желания или очаквания, които са неприемливи за собственото му съзнание.
Забравяме, че всяка двойка се състои от две личности. Излишно е да се припомнят разликите между мъж и жена. Жените изразяват своите емоции много по-свободно, но сексуалните им желания не са толкова открити, както при мъжете.
„Той не говори с мен“, „Никога не оценява усилията ми“, „Ние никога не стигаме до оргазъм едновременно“, „Когато искам да правя любов, тя не иска“ … Такива обвинения често се чуват при специалистите. И тези думи потвърждават, колко трудно е да се приеме очевидното: ние сме различни хора. Това неразбиране завършва тъжно: започва битка или процес.
Две плюс едно
Раждането на дете може понякога да „стартира“ отдавна назряващи конфликти. Ако двойката има проблеми, те могат да се влошат. Поради липса на комуникация ще възникнат разногласия относно възпитанието или домакинството. Детето може да се превърне в заплаха за двойката и един от двамата ще се чувства лишен от внимание.
Ако партньорите не изградят съвместните планове, детето ще бъде единственият обект на интерес от единия или двамата родители. Много двойки все още вярват, че появата на бебе може по чудо да сложи всичко на мястото си. Но детето не трябва да бъде „последната надежда“. Хората не се раждат, за да решават проблемите на другите.
Дефицит на комуникация
Много влюбени казват: нямаме нужда от думи, защото сме създадени един за друг. Те забравят, че комуникацията е необходима, защото няма друг начин да се опознаем един друг. С липсата на комуникация рискуват да правят грешки в своите взаимоотношения или един ден да открият, че партньорът им изобщо не е такъв, какъвто изглежда.
Двамата отдавна живеещи заедно са уверени, че диалогът няма да промени техните отношения: „Защо трябва да му казвам това, като знам как той ще ми отговори?“ В резултат всеки един от тях остава в позицията да е с любимия човек, но да не живее пълноценно с него. Такива двойки губят много, защото яркостта и дълбочината на връзката трябва да се поддържат всеки ден.
