Към 2 част>>
Феб Бърн
През август 1920 година Феб Бърн, майка на 4 деца, започнала да се интересува от местната политика. Нейният 24-годишен син Хари бил представител на Общото събрание в Тенеси и се канел да гласува за 19-тата поправка на конституцията на САЩ. Ако Тенеси ратифицира поправката, жените щели да имат законното право да гласуват. Ако Тенеси наложи вето на изменението, жените щели да чакат години, преди проблемът да бъде повдигнат отново.
Феб знаела, че представителите от Общото събрание най-вероятно ще гласуват за приемане на 19-тата поправка, но гласът на Камарата на представителите ще бъде по-силен в тази ситуация. Затова майката сяда на верандата си и пише писмо до сина си Хари, в който го моли да гласува за правата на жените да гласуват. На 18.08.1920 година Хари, носейки писмото от майка си в джоба си, гласува положително за приемане на изменението. Той казва пред всички, че „съветът на майката винаги е най-безопасен за едно момче, а майка ми иска да гласувам за ратификация“. Години по-късно той споделя, че това, че неговата мила и загрижена майка няма право да гласува, докато пияни и неграмотни мъже имат право, е една огромна несправедливост.
Марта Костън
Марта Костън водела спокоен живот във Вашингтон през 19 век. Съпругът ѝ Бенджамин Костън бил успешен изобретател, който ръководел Naval Laboratory във Washington Navy Yard, а по-късно става президент на “Boston Gas Company”. Макар че били част от елита, семейство Костън се чувствали най-добре у дома.
За съжаление Бенджамин умира през 1848 година, оставяйки Марта сама с 4 деца – всички от тях на под 6 години. През следващите няколко години, докато вдовицата се грижела за своята болна майка, най-малкият ѝ син се разболява и също загива. Междувременно тя разбира, че нейн роднина, който се грижи за финансите ѝ, е направил грешка и тя остава без пукната пара. Емоционално и финансово разорена, Марта била отчаяна, защото се опитвала да събере пари, за да образова децата си. Затова тя се обръща към едно от изобретенията на съпруга си, което той не успял да завърши.
През 1800-те години корабите използвали флагове, за да комуникират през деня, но през нощта такава система липсвала и това довеждало до обърквания, хаос и дори смъртни случаи. Преди да загине, Бенджамин Костън работел върху пиротехнически сигнали, с които да помогне на корабите да общуват в тъмнината. За да образова децата си, Марта се заема с това да превърне идеята на съпруга си в реалност.
Отнема ѝ около 10 трудни години на провали, болести и загуба на още едно от децата ѝ, но най-накрая Марта успява да създаде червени, бели и сини на цвят пиротехнически сигнали. Те позволявали на корабите да комуникират дори през нощта. Американският флот купува нейните „Coston Signal Flares”, които служат добре по време на Гражданската война, а Марта пътува из цяла Европа, търсейки още купувачи. По времето, когато децата ѝ Хари и Уилям завършват училище и стават достатъчно големи, за да се грижат за майка си, “Coston Signal Flares” са спасили животите на хиляди моряци от Америка, Англия, Италия, Франция, Холандия, Австрия, Дания и Бразилия.
Джейн Станфорд
Джейн Станфорд имала щастлив брак и щастлив живот. Била омъжена за бившия губернатор на Калифорния и президент на Central Pacific Railroad – Лиланд Станфорд и заедно имали момче на име Лиланд младши. Детето било будно и умно, а мечтата му била да стане археолог. Когато е на 15 години обаче, семейството било на пътешествие в Средиземноморието, където момчето се разболява от тиф и умира в Италия през 1884. Баща му бил съкрушен, а майката била толкова зле, че мнозина смятали, че тя няма да успее да преживее загубата.
През 1891 съкрушените родители отварят Станфордския университет в памет на сина им. След по-малко от две години Лиланд също почива. Правителството иска плащания по заеми на Central Pacific, затова замразява активите на Лиланд, като по този начин нито Джейн нито университетът имат достъп до парите. Никой не вярва, че вдовицата ще успее да се справи с тази мъка, но тя отказва да се предаде и отдава под наем огромна част от жилището си, продава бижутата си и използва всички пари, с които разполага, за да запази университета отворен за още 5 години. Тогава правителството отпуска милионите на Джейн, а Станфорд се преврщъа в престижния университет, който е и до ден-днешен.
