Всички знаем тази история. Завършваш гимназията, влизаш в някой университет и в теб започва нещо силно да трепти – чувството че вече си голям и независим. В продължение на седмици заспиваш с усмивка, представяйки си колко щастливи и вълнуващи мигове, нови запознанства и други студентски неща те очакват.
Преди да се усетиш всички ценни вещи от стаята ти се озовават в между 2 и 12 куфара, а цялата рода те екипира с вещи от първа необходимост – възглавница, родопски одеяла, бързовар, леген, комплект чаши от ранния соц и прочие.
Всичко това се натоварва на влака и твоето университетско приключение започва.
Студентството те посреща с целия си блясък – шумни купони, тематични партита, безброй нови запознанства и компании. И ти логично постепенно започваш да си мислиш, че си попаднал на най-върховното място на земята, всички колежански филми са истина, а Project X дори е леко постен.
И понеже всичко това не е достатъчно, получаваш и съвсем нов бонус – липса на родителско тяло. Няма вечерен час, „така ли ще излизаш“, „какво ще си помислят съседите“… Вече си само ти сред себеподобни.
И всичко това е прекрасно преди да осъзнаеш, че… няма родителско тяло. Няма топла вечеря, изпрани дрехи, оправено легло, почистена баня.
А най-тъжното е, че всички средства, които са ти изпратили за месеца, изчезват още на 5-тия ден.
И както никое зло не идва само, така и никой мит не се разбива сам. Помниш ли как си представяше, че университетът ще е нещо като по-зряла версия на Обществото на мъртвите поети? Никакъв шанс. По-скоро нещо като училище, в което всички са с по-големи претенции, диктуват по-бързо, обясняват по-малко и много, ама много се сърдят, ако ги наречеш „госпожо“.
Иначе ще ти преподават все толкова общи неща, които така и няма да разбереш по какъв начин ще ти помогнат да станеш професионалист, експерт, възрастен или поне малко по-умен.
За сметка на това всяка сесия ще осъзнаваш, че трябва да наизустиш всичко. И то да го наизустиш добре, защото „даскалите“ вече те изпитват върху собствените си учебници и много държат да си ги прочел поне 5-6 пъти.
Но няма място за отчаяние. В края на първата си успешна сесия ще разбереш, че до момента не си познавал истинското щастие. И естествено отново ще дойде времето за купони.
С времето ще започнеш да си даваш сметка, че да станеш възрастен не е лесна работа и никак не се получава от само себе си. А почти всеки твой опит да се държиш като „големите“ ще завършва с провал.
За сметка на това, изведнъж около теб огромно количество хора ще започнат да се женят и да имат деца.
А всичко, което ти ще получиш с годините, са 3-дневни махмурлуци и все по-малко спомени от предната нощ.
Можем да ти дадем само един съвет – гледай накрая на тези 4 години да се приземиш меко!
