Лекарите и учените от Калифорнийския университет са проучили, как се развива чувство за ревност.
За да се определи кои области на мозъка са отговорни за чувство на ревност, била избрана определена порода маймуни. Особеността на този вид примати е, че те образуват моногамни двойки и демонстрират ревност, ако непосредствено до двойката им се появи непознат.
За да проведат изследването, учените взели осем двойки животни, заключени в различни клетки, които обаче се виждали едни други. Впоследствие, в клетката на женските поставили друг самец и записвали на видео поведението на „съпругата“. За да получат по-точни индикатори, на самците, които трябвало да наблюдават „предателството“ на своята половинка, преди експериментът да е започнал, им било поставено контрастно вещество, за да се наблюдава активността на мозъчните полукълба. След края на експеримента, на всеки самец направили позитронно-емисионно сканиране, томография на главния мозък и кръвни изследвания за определяне на нивата на хормоните, отговорни за емоциите: тестостерон, кортизол, окситоцин и вазопресин.
При възникване на чувство за ревност мъжките самци изкривявали гърба си, махали с опашки и прехапвали устата си. Резултатите от тестовете показали, че в този момент започвало изхвърлянето на тестостерон и кортизол – хормони, които повечето животни отделят при стрес. В същото време, от изследванията станало ясно, че е налице активна работа в лявата предна и задна циркулационна кора на мозъка. Същите тези области на мозъка се активират при човек, който изпитва социално болезнени ситуации. В допълнение, учените са регистрирали при приматите повишена активност в дясната странична преграда на мозъка, която според тях играе роля при формирането и запазването на двойката при маймуните. При хората тази част от мозъка е отговорна за социалната памет и модулацията на стреса. Неочаквано, активността на амигдалата при маймуните, изпитващи чувство за ревност, намалява, докато при хората тя е отговорна за възникването на такива отрицателни емоции като тъга и страх.
Разбирането на първопричините за появата на чувства на ревност, в бъдеще ще помогне да се обясни естеството на еволюцията, по-специално механизмът за създаване на двойка. Вероятно ревността може да даде някои еволюционни предимства на древните хора, като в същото време механизмът на нейното появяване зависи от културните нагласи. Въпреки това, е много трудно да се изследват биологичните и неврофизиологичните свойства на това чувство – това се дължи на факта, че никак не е лесно да се възпроизведат ситуации, в които група хора наистина могат да изпитат ревност.
Да, наистина е необходимо да се изучи ревността и наистина може да се хвърли светлина върху еволюционните механизми. На първо място, това се дължи на факта, че ревността е част от инстинкта и чувствата, свързани с него. За съвременния човек ревността също е от голямо значение. Тя често е част от нашите комплекси и преживявания и може да мотивира нашето поведение. Необходимо ли е да се борим с чувството на ревност? Макар отговорът да е положителен, на практика се получава така, че това често неосъзнато чувство, по-скоро се преживява, отколкото отхвърля рационално.
