Експерт ли сте в това да се критикувате сами? Или може би мислено критикувате околните? Иска ли ви се понякога да се отървете от мисли като: „Трябваше да постъпя по друг начин“, „Защо той не постъпва по друг начин?“, „Това е тяхна грешка! Ако бяха различни, щях да съм добре!“ или „Провалих се отново!“?
Всички имаме такива мисли понякогa, независимо дали са насочени към нас самите, към партньора, приятелите или семейството ни. Това се получава най-често, когато не се е случило онова, което сме очаквали да се случи. За съжаление подобни мисли могат да доведат до разпадане на връзките ни или до неудовлетвореност от самите нас.
Нашият вътрешен критик живее в света на всичко, което „трябваше“ и ни убеждава, че животът ни, връзките ни, приятелите, работата и самите ние не отговаряме на това, което „се предполага“, че трябва да са.
Всеки има такива мисли, но при някои от нас този вътрешен критик е неуморен и може да ни изтощи напълно. И така – от къде идват тези негативни мисли? Как можем да се освободим от тях и да заглушим критика в нас?
Ние ще споделим с вас 5 лесни начина, по които да го направите:
Обърнете внимание на това, което вътрешният ви критик казва. Запишете всички мисли, притеснения и тревоги, които той има. Забелязвате ли сходство между тях? Помислете върху това и отбележете всички неща, които действително трябва да поправите и нещата, за които не е нужно да се критикувате.
Спрете критиките навреме. Когато усетите, че се критикувате сами, опитайте да спрете веднага. Обмислете отново ситуацията. Задайте си въпросите: „Наистина ли вярвам в тези негативни мисли? Наистина ли тези критични мисли рефлектират върху истинския аз и моите ценности? Трябва ли наистина да ги послушам?“
Направете равносметка. Критичните мисли често възникват, когато сме недоволни от себе си или от някой друг. Чрез тях ние „изпускаме“ гнева и разочарованието си. Вместо да се задълбаваме в негативни мисли обаче, по-ползотворно би било да отговорим на въпроса дали наистина ние (или някой друг) целенасочено е направил нещо, с което да ни разочарова? Няма ли вероятност други фактори (стрес, умора, напрежение) да са оказали влияние върху преценката ни върху собствените си действия (или действията на околните)? А може би сме дали най-доброто от себе си, но резултатът не е зависел от нас?
Отвръщайте на критика в себе си. Според психолога д-р Робърт Файърстоун разговорите с критика в нас не само ни освобождава от негативните мисли, но и помага за придобиване на по-голямо самочувствие. Когато „оборим“ критичните мисли ще забележим, че повечето от тях не са действителни и не съществува реална причина, поради която да се осъждаме.
Когато изпаднем в подобна ситуация е добре да запомним, че всички ние често сме привлечени от хора, които са уверени и които приемат себе си и околните такива, каквито са, макар и да не са перфектни. Всички правим грешки и всички ценим прошката и добротата. Когато сме по-малки критични към себе си и другите, вземаме по-добри решения, които се основават върху реални факти, а не толкова върху моментните ни емоции. Освен това се освобождаваме от негативизма и освобождаваме място на щастието и оптимистичните мисли.
